Oт името на Македонския КИЦ в София, който тази година достойно отбелязва 20-годишната мисия на културната дипломация, творческото сътрудничество и Македонското посолство в София, в Художествената галерия в Созопол проф. д-р Зоран Пейковски откри изложбата: „Графични коментари и живописни реминисценции“ на Иво Пецов и Мариян Дзингаров, която представлява културна ода на двамата изключителни македонски художници, които със своето духовно творчество предложиха един силен вътрешен глас, който е един вид форма на естетическа храброст.
„Да говорим за Мариян Дзингаров и Иво Пецов означава да се потопим дълбоко в архитектурата на чувството, във философията на линията, в енергията на цвета и в мистичността на празното пространство, което повече разкрива, отколкото скрива. Техните произведения не са просто живописни или графични творби, те са експресивни проявления на душата, картография на вътрешния свят, трепети, улавящи пулса на времето, всъщност те са отражения на колективна художествена памет, която не познава стилови граници.
Мариян Дзингаров е един от най-рафинираните и най-консистентните поети на цвета в съвременната македонска художествена сцена. Неговите живописни реминисценции са повече от визуални сцени, това значи, че те са емоционални полифонии, мълчаливи изповеди, предчувствия облечени в тонове и спомени, превърнати в движещи се повърхности. Дзингаров създава картини, които не само се виждат, но и се вдишват, които не се замислят, а се преживяват, като един вид молитви върху платно, тихи, но мощни, деликатни, но неизбежни. Във всяко негово движение с четката има вибрираща мисъл, спомен, който се разплита, тишина, която пее. Той е художник, който търси святото в ежедневието, метафизичното в материалното, универсалното в личното. Дзингаров не рисува, той медитира, разказва, тоест той пише с четка една разказвателна поезия.
Иво Пецов, пък, е визуален летописец на духовните дилеми на съвременния човек. Неговите графични коментари са размисли, превърнати във форма, интелектуално заредени, жестове на вътрешно съмнение и външна прецизност. С дисциплина и вътрешна свобода, Пецов създава визуални партитури на човешкото състояние, в които всяка линия носи със себе си вибрация на потисната мисъл, а всеки тон е акорд на неразказаната емоция.
Неговите произведения представляват аскеза и изобилие в една, контролирана естетическа експлозия, което е свидетелство, че дори най-тънките графични белези могат да носят тежестта на векове. Иво Пецов е от онези художници, които не се задоволяват с повърхностното впечатление, той копае дълбоко, търси същността, търси глас в тишината, търси форма в сънуването.
Творбите на Дзингаров и Пецов, макар и стилистично различни, по същество носят една и съща потребност, а именно да бъдеш честен, да бъдеш човечен, да бъдеш истински. Те са две паралелни траектории през един общ космос: космосът на македонското съвременно изкуство, на балканската културна устойчивост и на човешката духовна жажда, която е запазена през вековете.
В техните платна и графики, модернизмът не е отчуждение, а близост, абстракцията не е бягство, а пречистване, а експресията е вътрешно ехо. Това е изкуство, което не иска да ви се налага, а по-скоро ви кани, тихо и благородно, да се приближите до него, да му позволите да ви докосне... Творбите на Пецов и Дзингаров са интелектуални и емоционални светилници, те представляват и защита на вътрешната мисъл, на пространствата, в които се ражда нова надежда за визуалната култура..."
