На 12 май 2023 в Културно-информационния център на РСМ в София се състоя вечер, в която се представиха македонските писатели и техните колеги от България. Издателската къща „Макавей“ и КИЦ в София осъществиха още една вечер от тазгодишното 14-то издание на Македонската книжовна визита с почит към българския поет Любомир Левчев и поетично четене с участието на най-изтъкнатите имена на поетичната сцена от двете страни.
Поздравителните речи на директорът на КИЦ в София д-р Сашко Насев, посланикът на РСМ в България, Н.Пр. Агнеза Руси Поповска и редакторът на „Макавей“ Владимир Цветковски до многобройните гости и участници, които изпълниха салона до последното място, съдържаше единственото възможно послание до поетите – да създават свят от поезия! Беседа за Любомир Левчев (1935-2012), носител на „Златния венец“ на Стружките вечери на поезията през 2010 година и член на МАНУ извън работния състав, проведе проф. д-р Кристина Николовска.
С избрани думи, инспирирани от поезията на Левчев, Николовска в нейния литературно-критически анализ за творчеството на един от най-значимите поети в България на ХХ век, посочи този „разкошен херменевтик, този класен тълковател на феномените, неуморим разяснител, избистрител, този любопитен, ненаситен на сладостта в думите, онзи благороден мъдрец и хуманист“, подчертавайки измеренията на поета „…който всички ни приюти в своята благородна любов към поезията и провъзгласи поетичната Струга за майка на поезията, а Македония – република на поезията!“.
Николовска портретираше Левчев като велик поет, виден романист, есеист, исторически публицист, философски мислител, висок общественик и културен носител, заместник министър на културата, член на най-уважаваните академии на изкуството, науката и културата в света… или, просто, като творец, който казвал, че „Светът е начин на изразяване“. Николовска подсети присъстващите, че Левчев в неговото незабравимо послание, като лауреат на Стружките вечери на поезията през 2010 година, възхитено казва: „Замайвал съм се безброй часове в магията, с която светия Охрид и светата Струга на току що родения Дрим му позволяват да премине из светото Езеро, да запази своето речно течение и своята изречена мисъл, да се издигне на другия бряг. Може би това е същата онази магия, която й дава и на поезията да премине из живота и да го пресъздаде в легенда или в история.“
В заключителната реч Николовска посочи, че Левчев извърши голяма мисия в поезията и направи важна редефиниция на понятието поезия:
Мощно, спокойно, стабилно. Към ново: Стиховидение… Стихопровидение… По свой, неповторим начин, казва Николовска.
Такава беше и изключителната интерпретация на поезията на Левчев на театралния режисьор и актьор Гьорги Георгиев-Антика на български език и на македонски език, преведена от Бранко Цветкоски. Най-доброто посвещение за един инспиративен поет като Левчев може би е събитието, което следваше: двадесетина поети от Северна Македония и България представиха на присъстващите своя свят, съставен „само“ от поезия.
Анжела Димчева, Бранко Цветковски, Димитър Милов, Димитър Башевски, Николай Шопов, Владимир Мартиновски, Роза Боянова, Зоран Якимовски, Димитър Христов, Кристина Николовска, Иван Есенски, Виолета Танчева-Златева, Лидия Размоска-Тримовска, Мая Панайотова, Петър Андасаров, Йовица Тасевски-Етерниян, Надя Попова, Атанас Капралов, Евгени Велев, Наталия Недялкова и Марина Мияковска, всеки с различен стил и ритъм, но в същия творчески дух, почерпиха присъстващите със стиховете, от които е създаден този поетичен свят.
Биха казали, по-добрия свят.
