В Зала 1А на Съюза на българските художници в София, на 17 декември (вторник) 2024 година, с начало от 18:00 часа, ще се състои откриването на изложбата „Пред екрана“, съставена от произведения на 21 автора от Македония и България.
„Тазгодишното издание на проекта „Свързване“ на македонския КИЦ в София представя изложбата „Пред екрана“, чрез която поставяме художественото творчество и градивния човешки импулс над разединението, поляризацията и войнствеността в света.
Началният замисъл на изложбата „Пред екрана“ беше да постави на фокус информационните техники и технологии, както и начина на тяхното използване. При избора на творби трябваше да се размишлява за съвременната техника, чрез която получаваме информация, която най-често е в редактиран, инстантен вид.
Значителна част от нашия живот преминава пред екрана. Погълнати от информационното съдържание, често живота преминава като на екран. През ерата на технологиите и информацията, човекът е като култура за обработка, като поле, на което се сеят различни чужди представи и се отглеждат от самия човек, като свои. Във време, когато говорим за информация и дезинформация, откъде произлиза нашето мерило за истината? Дали сме сигурни, че сме изграждали своите представи на базата на информацията и не сме били дезинформирани? Кой изкривява или чупи огледалото на общата ни реалност, за да я виждаме същата в толкова много варианти, които дори се изключват една с друга? Дали знаем кой ни води из лабиринта на живота, правейки своите избори, или всичко това са само подхвърлени отвън програми, а ние не сме нещо повече от машини, които се подчиняват на своите програмисти и механически части?
Това бяха въпросите, на които художниците се опитаха да дадат своите визуални отговори, а те бяха реализирани чрез най-различни художествени техники: масло върху платно, акрил върху платно, смесени техники, графики, изработени с класически графични техники, дигитална графика и печат, скулптури от метал и стъкло, фотографии, пространствени и видео инсталации, както и звуково изкуство.
Структурата на представените автори се състои от три части. Първата част съставляват авторите от неформалната група „Конекция“, това са художници от Македония, които живеят и работят в България: Марияна Иванова, Зоран Мише, Мариян Дзингаров, Перица Георгиев – Пепси, Кольо Мишев, Павел Целкоски и Иво Пецов. Втората структурна единица оформи кураторът Горанчо Георгиевски с македонските съвременни художници: Жанета Вангели, Ирена Паскали, Моника Мотеска, Гьорге Йованович, Зени Балажи, Вана Урошевич и Иванчо Талевски. Третата част от седем български съвременни автори състави д-р Сузана Николова, това са: Богдан Александров, Елизар Милев, Емил Бачийски, Иво Бистрички, Карина Попова, Свилен Стефанов и Слав Недев.“
Д-р Иво Пецов, куратор
„Телевизията стана доминираща медия за развлечение и информация в света между края на 1940-те и началото на 1970-те години, въвеждайки радикална промяна в световната визуална култура, по-късно от 1980-те години до днес това предимство е взето от Интернет. През цялото време проследяваме конвергенцията на модерното изкуство и телевизията, твърдейки, че модерното изкуство е било важно вдъхновение за телевизията и обратното, връзката между изкуството и телевизията е била „симбиотична“ през тези десетилетия. Телевизията не просто показваше изкуството, но сама по себе си беше художествена медия. Имайки предвид симбиозата между изкуство и телевизия, може да се каже, че първите пионери на телевизията са били наясно не само с естетическите възможности на медията, но и с нейното влияние върху общественото мнение по обществени, социални и политически въпроси.
Начинът, по който зрителите възприемат телевизията, също се промени със съдържанието. Това доведе до категоризация в рамките на съдържанието, въз основа на неговото съответствие, чрез въвеждане на цензура, категоризиране на сертификати за предавания и филми, така че само определена възрастова група може да се включи с нея. Между другото, с навлизането на интернет всичко бързо стана достъпно. Телевизионната индустрия се опита да промени времето на предаванията, за да се погрижи за различни зрители, излъчвайки модни ревюта или филми на чувствителна тематика в късните часове в различни региони въз основа на културните и религиозни ценности според тяхната демографска картина. Медийното съдържание и селективното гледане могат да бъдат опасни и да ни разсейват от фокусирането върху важни въпроси; публиката става марионетка, която само консумира това, което й се сервира и се храни, без да интерпретира (кодира/декодира) нито една дума. Медиите също така изпълняват нашите фантазии, създавайки фалшиво чувство на задоволство, което позволява на капитализма да напредва.
Разчитаме твърде много на телевизията и интернет за информация. Вярваме на всичко, което е казано там, забравяйки, че новините се редактират и публикуват, за да оставят определено впечатление у зрителя и това се превръща в повод за омраза между различните общества по света. Медиите до известна степен са отражение на нашето ежедневие, те също така се преплитат, сливат и създават перцепции, които може би изглеждат наши, но до известна степен ни се произвеждат и ни се предават чрез екраните. Остава зрителите да се образоват да откриват тези значения и кодове и да възприемат не само като зрители, но и като критици и тълкуватели.
Медийната култура се отнася до влиянието, което масовите медиите имат върху общественото мнение и върху ценностната система и вкус в обществото. Това, което днес се счита за популярна култура, само представя тривиалната култура, разпространена из медиите, която замени автентичната и високо художествена култура от миналото с индустриализирана информация. Дори когато изглежда, че служи за забавление, във всяко медийно „изкуство“ винаги има скрито послание. Когато повечето потребители мислят за посланията, това, което ми идва наум, са политическите и корпоративните реклами и такива послания могат да дойдат под формата на пропаганда. Това се дефинира като манипулиране с информация с цел влияние върху общественото мнение.
Пропагандата изигра значителна роля в начина, по който съвременните масови медии функционират като инструмент за убеждаване.
В днешно време изкуството стана мощен инструмент за онези, които протестират срещу обществени, социални и политически въпроси. Изкуството предполага открита форма на себеизразяване. Голямото влияние, което изкуството има, когато се използва като инструмент за включеност дава възможност на хората да слушат своя глас, докато от друга страна инспирира другите да се стремят към същата колективна цел за справедливост и равенство. Дейността на съвременните художници често се основава върху важни социални проблеми, пред които е изправено съвременното общество. От решаването на неравенството в доходите до изследвания на пола и расата, тези теми са широко изследвани чрез визуално изкуство и презентациите. Художниците използват уменията си, за да повишат съзнателността за състоянието на глобалните събития, както и за личните борби, които хората водят ежедневно. Влиянието на изкуството върху нашия свят е неоспоримо; осветява културата и историята, улеснява разбирателството между общества с различни ценности и насърчава участието в социални движения. Когато изкуството се използва като форма на активизъм, то може да подтикне промените по значими теми - от изграждане на солидарност между различни групи хора до даване на глас на тези, които системно са заглушавани от потисническите режими. В крайна сметка способността на изкуството да насърчава колективната устойчивост го прави мощен инструмент за създаване на радикална трансформация.
Съвместната изложба от проекта Свързване, който тази година е на тема - Пред екрана на седем македонски художници, които работят и творят в България, седем художници от България и седем художници от Македония (Жанета Вангели, Моника Мотеска, Ирена Паскали, Вана Урошевич, Зени Балажи, Гьорге Йованович и Иванчо Талевски – повечето от тези художници са значими за промените в мисленето и концепцията в съвременното македонско изкуство, включително и обществото) за своя основна предпоставка има общуването, приятелството, разбирателството и преди всичко любовта към изкуството, а това е и девиза за дългосрочно приятелство и интегриране, което не знае граници, независимо от това, което ни се показва на ЕКРАНА....“
Горанчо Гьоргиевски, куратор
„Като част от настоящата изложба “Пред екрана”, моят проект „Информация/Дезинформация“ вероятно е нещо като покана за равносметка на степените на манипулация, на която всекидневно сме подложени. Покана, отправена неслучайно към някои от най-активните ни съвременни художници. Това са Богдан Александров, Емил Бачийски, Елизар Милев, Иво Бистрички, Кари Попова, Свилен Стефанов и Слав Недев. Достатъчно известни и работещи в различни материалности и мисловни посоки, на тях съм гласувала доверие за интерпретация на тема, принадлежаща повече към социологията на културата и масовите комуникации, въпреки дълбокото си убеждение, че изкуството е лош проводник и невъзможен преводач на теоретични тези. Едва ли скулптор като Емил Бачийски, работещ предимно в метал или Елизар Милев с неговите полихромни стъклопластики могат да направят поне понятен коментар за информацията и дезинформацията в медийната среда. Как би могла живописта на Богдан Александров, Иво Бистрички и Свилен Стефанов да обясни процеса на формиране на нашето мерило за „истината“? Вероятно мултимедийни артисти, които работят с дигитално генерирани изображения като Слав Недев или обектите от фотография и керамика на Кари Попова могат да бъдат по-информативни в подобен случай. Но може би опитът си струва. Защото, колкото и условен, лаконичен, постконцептуален или патологично метафоричен да е езикът на съвременното изкуство, това е интересно предизвикателство към тези автори, доколкото е факт, че всяко съществуващо електронно устройство в нашите домове със завидна устойчивост, но в режим на кресчендо, ни убеждава, че журналистиката и манипулацията са синоними. А едно е сигурно – това предизвиква социални алергии и при художниците.“
Д-р Сузана Николова, куратор
