След представянето на документалният филм ДЖАЗМЕН в София следва проекцията и в Пловдив („Lucky“ Дом на киното в Пловдив, ул. „Гладстон“ 1), на 6 ноември от 19:00 часа.
Във филма участват: Велибор Педевски, Милчо Левиев, Уадада Лио Смит, Реджи Никълсън, Реджи Уоркман, Антъни Бракстън, Сесил Тейлър, Брандън Рос, Греъм Хейнс, Дъг Уизелман, Влатко Стефановски, Люпчо Поповски, Тимчо Апостолов, Марко Коловски, Оливер Белопета, Душан “Коя” Коич.
ДЖАЗМЕН е проект – документална история за живот, посветен на изкуството на джаза, която разказва ВЕЛИБОР ПЕДЕВСКИ, човекът своеобразен фокус на събитията на този творчески феномен ... „ един от най-престижните и най-важните културни американски експорти, който покори света, като своеобразно мултикултурно изкуство, но и като методическа процедура и определящ фактор на артистичната свобода.
Велибор Педевски е журналист в Нова Македония, Екран, Лик, Политика, Книжовна Реч, Поп – Рок, Вестник, Студио, Джаз Токио...Радио Скопие – първа и трета програма, Радио Белград, първа и трета програма, Судио Б /Белград? Радио Загреб – трета програма...Човек с богат опит, посветеност, но и фантастична, без малко аутистична памет .. /може да отговори на всеки въпрос от областта на джаза /знае точно с кой състав се изявявал Чарли Паркър в клуб Бърдленд през 1939 година в Ню Йорк, или биографии и куп детайли за плеяда джаз музиканти от всички поколения.
Истинско енциклопедично богатство и подтик за този документален филм, който освен вълнуващото и необикновено „лайв стори“, съдържа и части от дискусиите, коресподенцията и естетическите прегледи, които имахме през годините с Велибор Педевски, големият познавач, изследовател и фокус на джаза, с който главно се съгласихме в едно - въпреки че много се говори и пише за джаза, все пак малко и рядко се разбира и допира вътрешното битие на това изкуство.
ВЕЛИБОР ПЕДЕВСКИ – БУУКИНГ МЕНИДЖЪР, ДИ ДЖЕЙ, ПРОДУЦЕНТ, ДЖАЗ АРТИСТ, Преподавател в КОЛЕЖА - New School University, New York - ПРЕДМЕТ СЪВРЕМЕННИ ДЖАЗ ТЕНДЕНЦИИ
ИЗКУСТВОТО НА ДЖАЗА – ГЛОБАЛЕН КУЛТУРЕН ПАТЕРН
Освен като израз, за джаза днес свободно може да се говори като за глобален културен патерн, методология, процедура, която „заговаря“ (не налага) третиране на формата като глагол, при което като последица музикалното съдържание се деконструира и се освобождава от „робството“ на съвършенните форми на класическата хармония. С това се въплъщава идеята, че формите на класическата хармонична прогресия не са достатъчно просторни и еластични, за да се вгради в тях, изрази и вмести изворът и ритъмът на новите музикални течения. В контекстът на постмодерната теория на идентичността, нея я характеризира и задълбочава и модерната криза за релативната способност на традиционални музикални форми да възприемат новата вълна на глобална музикална мултикултурна сензибилност. Търсейки изход от това „възвишено заточение“ музиката открива своята необходимот в Чарли Паркър, Сесил Тейлър, Орнет Колмън и останалите от плеядата на би-бап, фрий концепт, куул джазът и т.н.
