В организация на КИЦ на Република Северна Македония в София и Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ за първи път в град Ловеч ще бъде представен проекта „Свързване“ и изложбата „Свобода?!“, която е част от него. Тази групова изложба на 15 съвременни македонски и български художници по-рано имаше успешна премиера в Созопол. От 30 юни (четвъртък) 2022, с начало от 18:00 часа, вече организаторите и авторите ще се радват и на контакта с публиката в Ловеч.
С това гостуване продължава осъществяването на целта на проекта, подкрепен от Министерството на културата на РСМ, да бъдат представени новосъздадени художествени произведения на съвременните художници, както и да се свържат художествените сцени на двете страни.
В състава на изложбата са включени произведения на художниците от неформалната група Конекция, които са от Северна Македония, но живеят и работят в София, България: Перица Георгиев – Пепси (Скопие), Марияна Иванова (Виница), Зоран Мише (Охрид), Иво Пецов (Виница), Павел Целкоски (Охрид) и Мариян Дзингаров (Струмица).
Тук са творбите и на художниците, професори и преподаватели от факултетите по изобразително изкуство от Северна Македония: Беди Ибрахим (Скопие, ФЛУ), Йован Шумковски (Скопие, ФЛУ), Катерина Деспот (Щип, УГД) и Сърджан Мичич (Скопие, IBU).
Със своите македонски колеги излагат и българските художници, професори и преподаватели от Националната Художествена Академия в София: Георги Янков, Нина Русева, Свилен Стефанов и Васил Колев. Свое участие има и художничката Мария Алексиева от Бургас.
В изложбата най-застъпени са живописните произведения. Срещат се различни техники и авторски изкази които кореспондират със зададената тематична насока. От използването на различни форми на комбинация на художествени техники до еднородна живописна техника в конвенционален вид. Използваните материали за живопис се движат в широк диапазон, с използване на маслени и акрилни бои, молив, креда, пастел, апликация на допълнителни материали към основата, която може да е хартия, платно или МДФ. С живописни произведения се представят Беди Ибрахим, Катерина Деспот, Мария Алексиева, Мариян Дзингаров, Нина Русева, Перица Георгиев – Пепси и Свилен Стефанов.
Графиката в най-голямата си част е представена с класическите графични техники – висок и дълбок печат, както: линогравюра, мецотинто, акватинта, офорт, суха игла, както и комбинации между някои от тях, а също така в по-малка част е застъпен и дигиталния печат. Със свои графични творби участват художниците Сърджан Мичич, Павел Целкоски, Васил Колев, Зоран Мише и Иво Пецов.
Плакатното изкуство е представено с творбите на двама от авторите. С използване на компютърните възможности за дизайн и дигитален печат, както и с уменията в областта на визуалната комуникация се представят авторите Георги Янков и Марияна Иванова.
От общо 40 произведения, които съставят изложбата, 3 са фотографии от концептуални творби на македонския автор Йован Шумковски, които сами по себе си представляват отделна художествена единица.
Изложбата е съставена от авторските заглавия като: „Птици“, „Право или справедливост“, „Реквием“, „Освобождаващо средство“, „Изохипси от Африка“, „Смел нов свят“, „1984“, „Приказката на слугинята“, „Цикада“, „Реминисценции“, „Пейзаж“, „Начало“, „Край“, „Накъде отиваш?“, „Свободата, портал към истината“, „И в огъня щом се запролети“, „20 години матура“, „Артефакт“, „Пич“, „Три неясни обекта“, „Сияйна пътека “, „Неясен урок по геометрична абстракция“, „Проникване“, „Летен обяд“, „Копчето на дълбокото езеро“, „Тотем –несломим дух“ и „R = 1: 2 и 1 : 200“.“
„Думата „свобода“ в последните години, особено след започването на пандемията от Ковид-19, все по-често се чува в медиите и в разговорите между хората. Но, докато една криза е може би в затишие, вече се появява друга. От изолираността от другите, сега глобалният свят се намери в страх от военна, икономическа, политическа и друг вид кризи, които потискат чувството за свобода у човека.
Има множество произведения от областта на науката и изкуството посветени на темата за свободата, но колкото и да се опитваме да приложим добрия опит от историята, накрая винаги тъкмо нашите случаи на ограничаване са уникални и за тях няма откъде да се поучим за това как да стигнем до свободата. Или пък смятаме, че сме доста по-напред в еволюцията на човешкия вид и на нас примерите от по-близката и по-далечна история не биха ни свършили работа през нашия 21 век. Оттам и често използваната фраза, която изразява недоумение за нашата реалност - „Не е за вярване как е възможно това да се случва през 21 век“. Всичко това сочи, че ние като хора най-вероятно се възприемаме по-напред в еволюцията от нашите предци, а примерите от историята, религията, науката ги смятаме за неизползваеми в нашия „напреднал“ век. В търсене на това постоянно ново и постоянен технически напредък забравяме нашето несъвършенство и нуждата от по-дълбоко проучване на нас самите, на нашия вътрешен или духовен живот, покрай повърхностната ни посветеност на формите за материалното удоволствие.
Може би наистина войната е част от човека като вид, но да воюваме за идеи, философии и естетически разбирания е по-възвишено от войната за материално надмощие над другите човешки същества. И докато на нас, художниците, може би не ни се обръща достатъчно обществено внимание, ние упорито се застъпваме за истината, а тя се таи точно в нас. Изкуството е пътят, който може да ни обединява и да носи мир и свобода на всеки, но този път е за искрените пътници.
Светлината и тъмнината вървят заедно и от нашето занимание с рисуването сме научили, че без светлината нямаше да знаем, че съществува тъмнината, както и обратното, а балансът между двете е вероятно да ни донесе красота. От екзистенциалния опит знаем, че сме ограничени в нашите тела и чувството за свобода се съотнася с начина на нашето живеене. Когато балансираме нашата материална ограниченост с нашия ум, вътрешен живот, естетическа нужда, ще съзрем свободата, която всъщност е абстрактно нематериално понятие.
Изложбата на 15-те автори е посветена на това нематериално понятие и акцентът е върху въпроса и визуалния отговор чрез творбите, за това как всеки автор поотделно реагира на усещането за нашата съвременна свобода. И наистина, дали по-силно се чува думата „свобода“, когато изживяването на нейното значение отсъства?”
д-р Иво Пецов, куратор
