Третото и последно представяне на груповата изложба „Свобода?!“ ще се състои на 26 юли (вторник) на откриването с начало от 18:00 часа, в Художествената галерия „Илия Бешков“ – Плевен (бул. „Скобелев“ 1). До сега пътуващата изложба посети градовете Созопол и Ловеч. За първи път градът Плевен ще бъде домакин на изложбата от проекта „Свързване“ на КИЦ на Република Северна Македония в София. Изложбата ще може да бъде видяна до 12 август 2022 година.
В състава на изложбата са включени произведения на художниците от неформалната група Конекция, които са от Северна Македония, но живеят и работят в София, България: Перица Георгиев – Пепси (Скопие), Марияна Иванова (Виница), Зоран Мише (Охрид), Иво Пецов (Виница), Павел Целкоски (Охрид) и Мариян Дзингаров (Струмица).
Тук са творбите и на художниците, професори и преподаватели от факултетите по изобразително изкуство от Северна Македония: Беди Ибрахим (Скопие, ФЛУ), Йован Шумковски (Скопие, ФЛУ), Катерина Деспот (Щип, УГД) и Сърджан Мичич (Скопие, IBU).
Със своите македонски колеги излагат и българските художници, професори и преподаватели от Националната Художествена Академия в София: Георги Янков, Нина Русева, Свилен Стефанов и Васил Колев. Свое участие има и художничката Мария Алексиева от Бургас.
В изложбата най-застъпени са живописните произведения. Срещат се различни техники и авторски изкази които кореспондират със зададената тематична насока. От използването на различни форми на комбинация на художествени техники до еднородна живописна техника в конвенционален вид. Използваните материали за живопис се движат в широк диапазон, с използване на маслени и акрилни бои, молив, креда, пастел, апликация на допълнителни материали към основата, която може да е хартия, платно или МДФ. С живописни произведения се представят Беди Ибрахим, Катерина Деспот, Мария Алексиева, Мариян Дзингаров, Нина Русева, Перица Георгиев – Пепси и Свилен Стефанов.
Графиката в най-голямата си част е представена с класическите графични техники – висок и дълбок печат, както: линогравюра, мецотинто, акватинта, офорт, суха игла, както и комбинации между някои от тях, а също така в по-малка част е застъпен и дигиталния печат. Със свои графични творби участват художниците Сърджан Мичич, Павел Целкоски, Васил Колев, Зоран Мише и Иво Пецов.
Плакатното изкуство е представено с творбите на двама от авторите. С използване на компютърните възможности за дизайн и дигитален печат, както и с уменията в областта на визуалната комуникация се представят авторите Георги Янков и Марияна Иванова.
От общо 40 произведения, които съставят изложбата, 3 са фотографии от концептуални творби на македонския автор Йован Шумковски, които сами по себе си представляват отделна художествена единица.
Изложбата е съставена от авторските заглавия като: „Птици“, „Право или справедливост“, „Реквием“, „Освобождаващо средство“, „Изохипси от Африка“, „Смел нов свят“, „1984“, „Приказката на слугинята“, „Цикада“, „Реминисценции“, „Пейзаж“, „Начало“, „Край“, „Накъде отиваш?“, „Свободата, портал към истината“, „И в огъня щом се запролети“, „20 години матура“, „Артефакт“, „Пич“, „Три неясни обекта“, „Сияйна пътека “, „Неясен урок по геометрична абстракция“, „Проникване“, „Летен обяд“, „Копчето на дълбокото езеро“, „Тотем –несломим дух“ и „R = 1: 2 и 1 : 200“.“
***
„Думата „свобода“ в последните години, особено след започването на пандемията от Ковид-19, все по-често се чува в медиите и в разговорите между хората. Но, докато една криза е може би в затишие, вече се появява друга. От изолираността от другите, сега глобалният свят се намери в страх от военна, икономическа, политическа и друг вид кризи, които потискат чувството за свобода у човека.
Има множество произведения от областта на науката и изкуството посветени на темата за свободата, но колкото и да се опитваме да приложим добрия опит от историята, накрая винаги тъкмо нашите случаи на ограничаване са уникални и за тях няма откъде да се поучим за това как да стигнем до свободата. Или пък смятаме, че сме доста по-напред в еволюцията на човешкия вид и на нас примерите от по-близката и по-далечна история не биха ни свършили работа през нашия 21 век. Оттам и често използваната фраза, която изразява недоумение за нашата реалност - „Не е за вярване как е възможно това да се случва през 21 век“. Всичко това сочи, че ние като хора най-вероятно се възприемаме по-напред в еволюцията от нашите предци, а примерите от историята, религията, науката ги смятаме за неизползваеми в нашия „напреднал“ век. В търсене на това постоянно ново и постоянен технически напредък забравяме нашето несъвършенство и нуждата от по-дълбоко проучване на нас самите, на нашия вътрешен или духовен живот, покрай повърхностната ни посветеност на формите за материалното удоволствие.
Може би наистина войната е част от човека като вид, но да воюваме за идеи, философии и естетически разбирания е по-възвишено от войната за материално надмощие над другите човешки същества. И докато на нас, художниците, може би не ни се обръща достатъчно обществено внимание, ние упорито се застъпваме за истината, а тя се таи точно в нас. Изкуството е пътят, който може да ни обединява и да носи мир и свобода на всеки, но този път е за искрените пътници.
Светлината и тъмнината вървят заедно и от нашето занимание с рисуването сме научили, че без светлината нямаше да знаем, че съществува тъмнината, както и обратното, а балансът между двете е вероятно да ни донесе красота. От екзистенциалния опит знаем, че сме ограничени в нашите тела и чувството за свобода се съотнася с начина на нашето живеене. Когато балансираме нашата материална ограниченост с нашия ум, вътрешен живот, естетическа нужда, ще съзрем свободата, която всъщност е абстрактно нематериално понятие.
Изложбата на 15-те автори е посветена на това нематериално понятие и акцентът е върху въпроса и визуалния отговор чрез творбите, за това как всеки автор поотделно реагира на усещането за нашата съвременна свобода. И наистина, дали по-силно се чува думата „свобода“, когато изживяването на нейното значение отсъства?
Беди Ибрахим е художник с особено фино усещане за цвят и светлина. Трите картини от цикъла му, озаглавен "Птици", потвърждават това. За създаването на своите картини си служи с комбинация от молив, креда, пастел, туш, както и с апликации на парчета от хартия върху основа от хартия. Използваните материали и начинът, по който си служи с рисунката, който отстъпва на цвета в ролята си, заедно допринасят неговите картини да излъчват ведрина и лека ненатрапчивост, но въпреки това остават забележими и привлекателни. Разглеждайки творбите на Беди Ибрахим е възможно да почувствате разгръщане на чувството за светлина и въздушно пространство, което от своя страна може да ви накара да си помислите, че поне за момент тежите по-малко на земята.
Беди Ибрахим и Перица Георгиев – Пепси ги свързва дългогодишно приятелство, особено изразено чрез артистичната им дейност в групата "Зеро" в Скопие, а изкуството им доказва тяхната близка чувствителност.
Перица Георгиев – Пепси участва с видео презентация на неговите дигитални картини, които той създаде през 2021 година. Използвайки инструментите на компютърната графика, той прави облети от светлина и надежда мощни картини, макар и по чисто детски маниер, което още повече засилва усещането за свобода и безгрижие в неговите творби. Видеото озаглавено „И в огъня щом запролети“ съдържа поетични откъси и медитативна музика в изпълнение на самия автор.
Втората му творба „Свободата, портал към истината“ от 1990 година е картина, създадена в техниката темпера върху хартия. Цветовете на картината, рисувана с тази техника, имат топла енергийна вибрация и привличат зрителя с присъствието си, за да се потопи в нейната дълбочината с помощта на геометричните фигури, които от един център препращат към друг по-дълбок. Картината е създадена като форма на мандала.
Катерина Деспот от Прилеп има три творби, рисувани с акрилни бои върху MDF основа, озаглавени „Изохипси от Африка” и създадени през 2021 година. Нейното професионално и главно занятие е приложното изкуство - индустриален, интериорен и екстериорен дизайн, а в създаването на творбите си тя влага толкова дизайнерски усет, колкото и личен художествен порив да ги посвети на изобилието на живота. Разглеждайки произведенията извън тяхната концепция да бъдат част от дизайн на предварително замислено пространство и поставяйки ги в чисто художествена концепция, каквато е изложбата „Свобода?!“, тяхното възприятие със сигурност се променя.
Изохипсите, линиите на картата, които обобщават, съединяват местата и точките от земната повърхност с еднаква надморска височина, носейки своята информация и поставени една до друга създават своя графичност, в случая наподобяваща природния дизайн на козината на африканските зебри. Използваните цветове са умишлено съчетани, така че да наподобяват африкански пейзаж. Послание от творбите може да дойде от самия избор – да се представи изобилието на живота в хармония с природата на земната повърхност. Запазване на дивата природа и източника на живота като основа, без която свободата не би могла да съществува.
Мариян Дзингаров с неговите платна от 2022 година, рисувани с акрилни бои в комбинация с други материали, озаглавени „Реминисценции “, по някакъв начин надгражда миналогодишния си цикъл „Отсъствие“. Онова отсъствие на ясни форми, което би било обект на някакъв спомен в произведенията му, както и в миналогодишните все още съществува. Топлината на колорита е минимална и е заложена в основата на картините, за да се придаде максимална графичност и контраст на абстрактните преживявания. Тези лични преживявания, чувства и спомени най-директно говорят чрез езика на абстракцията, където чрез цвета, движенията и „диханието” на художника, може да се чуе сърцето и болката.
Художникът е щастлив, когато може свободно да изразява вътрешните си пориви, както на щастие, така и на тъга, болка и липса на желаното в живота. Рисуването носи тази утеха и прескача ограниченията с помощта на свободата на въображението. Творбите на Мариян Дзингаров имат силно присъствие и се разкриват най-директно пред зрителите с близка до авторовата вибрация от чувства.
Свилен Стефанов избра три платна от 2021 година: „Три неясни обекта“, „Сияйна пътека” и „Неясен урок по геометрична абстракция“, рисувани с маслени бои. Картините са в неговия разпознаваем стил и във формат близък до пропорциите на филмов или телевизионен екран, където изображението и текстът се допълват взаимно, за да завършат авторската концепция. Най-впечатляващото при този автор е свободата му да прави необичайни комбинации от рисувани обекти, където смисълът, придобит от визуалното, се преплита с посланието от текста, за да кулминира най-вероятно в ирония или абсурд при крайния прочит на картината. Също така трябва да се има предвид и афинитета му към заиграване със символите и значенията, които той комуникира и извлича от неговото богато знание в областта на историята на изкуството, несъмнено генерирани от професионалната му отдеденост в тази област и като професор по история на изкуството.
На първата творба ще видим три кръгли обекта на преден план, които като погледнати от обектив на фотоапарат не са на фокус, върху рамката на прозорец от непозната градска среда. Изписаният текст "Три неясни обекта" подчертава важността на неясното очевидно присъствие.
На втората ни се разкриват банани на фона на заснежена планина, а в подножието долу забелязваме силуети на ентусиазирана група хора, които вероятно празнуват. Изписаният текст "Sendero Luminoso" на испански език може да е препратка към политическата история на Перу или Япония, може да е култ към бананите и препратка към живота в България по време на комунизма.
В третата картина хвърляме поглед през нещо като рамка, в която виждаме обекти наподобяващи дини и геометрични фигури, на фон наподобяващ гъста растителност. Долу, в подножието, можем да забележим най-вероятно мистерията на предаване на учението от учител на ученик, заключение което може да дойде чрез перцепцията на двата малки човешки силуета.
Свилен Стефанов в своята художествено-естетическа дейност от последните години се опитва да пренесе концептуалното и неконцептуалното изкуство на полето на живописта.
Мария Алексиева от Бургас участва с две свои художествени произведения от 2022 година, които създаде по повод тази изложба.
На първото платно, рисувано с акрилни бои, озаглавено „Цикада“, виждаме част от преплетени човешки силуети, които погледнати заедно изглеждат като преплетени нишки плат, на тъмен фон, наподобяващ вероятно нощното небе. Заглавието на творбата разкрива и една допълнителна насока на разглеждане на същото. Вида насекоми Цикади, приличащи на малки мухи, са опасни врагове на много растителни видове, пренасяйки микоплазма те спомагат за разпространението на болести. Силуетите на човешки фигури, чието движение е ориентирано в насока на диагоналите на формата, придават драматизъм на произведението. Несъмнено преживяването от творбата формира чувства от спектъра на тъгата или вътрешно безпокойство.
Мария Алексиева продължава тази гама от чувства и преживявания с втората си творба "Обезличаване", състояща се от 6 части, където загатнатите форми напомнят на портрети на лица, но същите тези лица липсват, защото са изтрити, откъснати или недовършени. Може би това са спомени за някогашни хора със свои мисли и разбирания, които по-късно са се обезличили и са се превърнали в обикновени потребители, изгубени в нашето консуматорско общество, останали само следи от баркодове.
Мария Алексиева локализира социалните проблеми по сантиментален начин и чрез тази обработка и рафиниране на чувствата се стреми да достигне своята лична свобода.
Нина Русева е автор на три художествени произведения, озаглавени „Пейзаж“ от 2021 година. Палитрата от използвани цветове на трите платна е почти идентична. Ходовете на четката с червен и тъмно син до черен цвят доминират. Тук са също зелен, син и на места бял или оранжев цвят, както и други произведени нюанси. При направата на тези творби авторката се е възползвала от свободата да се отдалечи от модела – наблюдавания пейзаж и да се отдаде на рисуване на вътрешното ѝ състояние. За да предаде максимално вътрешния си заряд, тя избягва изобразяването на пейзажни детайли и ненужни обекти, картините придобили абстрактен характер и говорят чрез експресията на цвета и движението на ходовете с четката.
Примерът на Нина Русева демонстрира чисто живописно отношение, далечно на измъчени мъдрости и концепции, а просто, свободно, искрено и директно пристъпване към креативния процес.
Зоран Мише и неговите графики с ясно очертани форми, които обобщават композициите му във формата на кръг или формата на семка от слънчоглед, имат силно изразено присъствие и привличат погледа на зрителя. И в трите си творби той демонстрира майсторско владеене на графичните техники акватинта, офорт и мецотинто. Непринудената и „неизмъчена“ графичност придава едновременно лекота, игривост и свобода, а същевременно категоричност и убедителност в художественото изразяване.
За изложбата на темата за свободата, той ни предлага графиката „Летен обяд”, една семка от слънчоглед като символ на свободното лятно време, което можем да прекараме в някой град и покрай някое културно събитие или с приятели, с които говорим свободно за всякакви теми от живота и света, в непринудена и лека атмосфера.
Втората му графика „Тотем – несломим дух” е игра на художествените елементи – силно утвърдена форма на кръг, която здраво в себе си държи структурата от плет на чупливи ленти, преплетени линии, които намекват за непроницаемост и издръжливост. С това той демонстрира директността и рафинираността на визуалния си изказ, без нищо излишно. Творбата може да ни посочи, че свободата може да се намери в пълнотата и единството със всяка една единица, която е в сътрудничество с всички около себе си.
„Копчето на дълбокото езеро“ е още един вариант на игра с художествените елементи. Aкватинтата създава вътрешността, наподобяваща водно съдържание, а обединяващата форма на копчето я затваря в утвърден кръг, пробит от четири доста по-малки бели кръгове. Творбата излъчва една особена поетика, която чистите художествени символи биха могли да предизвикат за преживяване у зрителя. Това може да бъде едно копче, което някога е било в своята функция, но по-късно е изгубено в свободните води на езерото, може би Охридското, за да се превърне в артефакт на едно съществуване и цивилизация. Другият прочит би могъл да бъде, че обектът от графиката съдържа едно цяло езеро, както ни посочва авторовото заглавие на английски: „Deep lake button“.
Павел Целкоски с графиките „Начало“, „Край“ и „Къде отиваш“, изработени с техниката суха игла, демонстрира също толкова високо ниво на техническо майсторство, както и неговият приятел и колега Зоран Мише, с когото заедно са част от групата графици на студиото „Принт нест“.
Първата графика представя човекоподобна фигура, хваната като в движение в нечия утроба. Начинът по който е изрисувана фигурата поставя ударение върху материалността и пластиката на безполовото същество, което колкото би могло да е фетус, толкова същевременно има вид на мумия.
Втората графика очевидно е на мъртва фигура от някакъв животински вид, останала без козина и вероятно в процес на разлагане. Линиите, които прекосяват фигурата създават ефект на движение и я оставят някъде в свободното пространство да левитира или пада.
Третата графика от 2022 година също така поставя материалността и преходността на организма и тялото. Отново труп, може би нечия жертва. В центъра е масивността и материалността на трупа, докато крайниците са второстепенни, а главата на съществото въобще липсва. Онова което тук привлича вниманието и създава определена концепция на творбата е изписания латински текст „Quo vadis“. Според житието на Свети Петър „Къде отиваш?“ бил въпросът зададен от него към Христос, а Той му отговорил че отива в Рим, за да биде разпънат отново. „Quo vadis“ е и исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич от 1895 година, в който действието се случва в античен Рим, около 64-та година, по времето на Нерон. Книгата обработва историята за падението на голямата империя, за падението на ценностите и разврата, но и за спасението.
Сърджан Мичич се изразява чрез графичната техника линогравюра. В трите графики от 2021 година е представено личното виждане за живота и обществото в съвремието ни. Той разглежда връзката индивид – общество.
Композицията на първата графика „20 години матура“ е построена от мрежа удебелени линии, които изпълват целия формат на творбата. Мрежата той изпълва с около 25 характера на лица, а характеристиките на лицата в тях може да говорят за различни житейски истории. Някои живота ги направил по-крути, други надебелели или оплешивели и подобно. Графиката е по някакъв начин табло на абитуриентски портрети, но с физиономии различни от онези за които се сещаме от преди години. Това е и една форма на стена, която е построена от тежестта на характера на всеки индивид в обществото. Всеки е в своята клетка на ограничения и способности. Стената на нашата обществена реалност се издига като мемориал, който не можем да заобиколим.
Подобна структура на построяване на художествената композиция виждаме в неговата втора графика „Артефакт“. Този път градежът или стената от лични физиономии и характеристики стои в пространството на някакъв каменист пейзаж като обект, който намираме, като артефакт, едно доказателство за нечие някогашно съществуване и правене. По един чувствителен начин автора чрез графиката ни говори за трайността и преходността на нашите дела, доколко и как те остават за бъдещите поколения.
В неговата трета графика една от тези клетки, които оформят структурата, мрежата или стената от предходните графики, излиза самостоятелна и отделена от останалата структура, за да доминира и да завладее пространството на художествената творба. Тук една клетка, една тухла или камък играе ролята на пич, на който всички останали тухли, камъни или клетки може да му се възхищават, той е звездата от телевизионното студио и на малките екрани в домовете на обществото. Една клетка, коронована с черна шапка, се мултиплицира в множество огледала.
Васил Колев участва с две графики от 2017 година със заглавие „Проникване – Крадец на гласове“. Авторът комбинира своята богата култура в сферата на класическите графични техники с възможностите на дигиталната графика. Представените произведения са дигитални композиции, в които се съдържат елементи от негови оригинални графики, изработени в техниката офорт и акватинта и подобно.
От черните нюанси на основата на двата формата пробиват графични листове с пропорции близки до квадрата. Използва дигиталната типография и неговия личен почерк, за да изпише текст или думи на български и италиански език: „Крадец на гласове“, „един, два, три, четири, пет, двадесет и едно“, за да завърши с „тридесет и седем“ в долния десен ъгъл като с подпис, в годината на създаване, в която е 37 годишен. В произведенията му е загатнат неговия автопортрет, а самите негови творби представляват поглед навътре, навътре в света на художника и един вид авторефлексия.
Марияна Иванова се представя с три плаката от 2022 година, които бяха създадени по повод тази тематична изложба. Те са посветени на литературни произведения и чрез тях авторката демонстрира особен естетическо-философски подход към темата.
Един от плакатите е посветен на книгата „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли, публикувана през 1932 година. Действието на романа се развива в Лондон през 2540 година, където властта комбинира репродуктивната технология и ученето в сънищата, за да промени обществото, което е олицетворение на идеалите, които формират основата на футурологията.
Вторият плакат на Марияна Иванова обработва литературното произведение „1984“ на Джордж Оруел, издадено през 1949 година. Този роман акцентира върху последствията от тоталитаризма, масовия надзор и репресивното групиране на хората и поведенията в обществото. Романът, както и плаката на Марияна Иванова, са фокусирани върху елементите на прогонването на индивидуалността и независимото мислене.
Третото й произведение е посветено на "Историята на слугинята" - футуристичен дистописки роман на канадската авторка Маргарет Атууд, публикуван през 1985 година. Действието се развива в близкото бъдеще, в силно патриархална, тоталитарна държава, която сваля правителството на САЩ. Централният образ е жена, една от групата позната като "слугини", които са назначени насилствено да раждат деца за владеещата класа на мъжете. Плакатът на Марияна Иванова се фокусира върху онази част от романа, която изследва темите за подчинените жени в патриархалното общество, загубата на женската индивидуалност, потискането на репродуктивните права на жените и различните средства, чрез които жените се противопоставят и търсят индивидуалност и независимост.
Георги Янков е представен с два негови плаката от 2009 и 2010 година, които уместно и смислово обогатяват предложението от художествени произведения на изложбата.
Творбата „Право или справедливост“ е създадена в контекст на проект на немски прокурор за публиката в Потсдам, Германия. Визуално са представени два избора на закачалки във форма на символа за параграф §, а в зависимост от това как четете законите в държавата, така бихте могли да стигнете до едното или другото. Едно до друго, като отделни параграфи, на закачалките стоят свободата и затворът.
Неговата втора творба ни представя светло копче, от чиито дупки за зашиване излизат два запалени фитила. При перцепцията на съчетаните форми можем да стигнем до заключение, че става дума за двойна свещ на тъмен фон. При догоряването на фитилите копчето ще бъде освободено от конеца, който го държи зашит. „Реквием за още една идея на Георги Янков“ е прекрасно съчетание на визуален език и текст. Той към своята концепция добавя постскриптум в намален текст, в който по хумористичен начин се доизказва: „Разказаната по-горе история естествено би могла да се развие с още случки и събития популяризиращи артиста на слетите измерения, но това би довело до звездна скука, а той едва ли заслужава да го превърнем в досадник. Поредния. Без това е тъпкано с досадници изживяващи се не само като артистични икони, но и като концептуални мъдреци на времето си. Те са два вида: Първите банализират културното, рисувайки цял живот една и съща картина, редят една и съща изложба и ръсят в интервюта кухи сентенции за непреходното и духовното. Кухи като кашони. Вторите оригиналничат. Търсят скандала. Нищо, че в него няма грам творческа провокация. Зад скандала те крият оскъдицата си от артистични възможности и персоналната липса на въображение. И те са кухи кубове от велпапе. А видим ли наредени много кашони се досещаме че става дума за продажба. А така.“
Йован Шумковски е живописец по образование, който търси своя креативен път в непрестанната иновация на визуалния език. Работи в различни медии, както живописта, скулптурата, инсталацията, видеото, фотографията и друго. Експериментира с най-различни материали и техники. На тази изложба е представен с три фотографии от негова инсталация, създадена през 2016 година.
Разбира се, фотографията като медия е различна от пространствената инсталация, а тъй като той се представя с фотография, неговата творба ще я разглеждаме като фотографска, която в себе си носи информация за неговата художествена инсталация. Произведението появяващо се във фотографските кадри е от цикъла инсталации, обекти, макети и видеа „Р = 1:2 / Р=1:200“ създадени в периода между 2004 и 2017 година. В тях той критически проучва пространството като социална сфера и утопическите аспирации на модерната архитектура.
Елементите от бетон, поставени в близост до Музея за Съвременно Изкуство, откъдето се открива поглед към град Скопие, предлагат пропорционално умалено решение на организирана градска среда, плод на въображението на автора.
Иво Пецов – Участвам с две графики, обединени от заглавието „Освобождаващо средство“, изработени с техниката суха игла, в комбинация с елементи на висок печат.
Първата, от 2020 година, е интерпретация на иконографията от теракотна плоча от Виница (моят роден град), която датира от VI - VII век. Раннохристиянската творба и представената старозаветна тема „Даниел сред лъвовете“ е поставена във вътрешността на начупен съвременен пътен знак, забраняващ движението. На фона на ограниченията от времето на Ковид-19 и промяната на ритъма на живот, в тази творба се търси начин за освобождение чрез античната молитвена поза на централната фигура. Творбата в своя кръг съчетава модерността и античните човешки ценности.
На втората графика, от 2022 година, която е аналог на първата, е представен силует на астронавт или космонавт в молитвена поза оранта - ръце вдигнати нагоре и разтворени длани. Тази втора графика създадох, за да кореспондира с първата, с цел да усили усещането за пътуване във времето, в търсене на смисъла на свободата и нашите универсални ценности.“
д-р Иво Пецов, куратор
