На 9 септември (сряда) 2020, с начален час 18:00, на сцената на Културната програма на събитието Алея на книгата в София ще бъде представен романът „Тялото, в което трябва да се живее“ от македонския писател Петар Андоновски, в превод на български език.
След издадения на български „Очи с цвят на обувки“ отново в издание на „Персей“ излиза роман на младия македонски писател Петър Андоновски – „Тялото, в което трябва да се живее“. Тази книга спечели най-голямата награда в Северна Македония – „Роман на годината“. За третата си книга – „Страх от варвари“, талантливият македонец получи Наградата за литература на Европейския съюз за 2020 г. Тя също ще излезе на български.
С богатия си психологизъм и новаторски начин на повествуване „Тялото, в което трябва да се живее“ стана една от предпочитаните книги сред младите читатели в Северна Македония.
На Бригита, шестдесетгодишна съдийка, е възложено най-тежкото дело за тридесетгодишния й стаж в съда. На подсъдимата скамейка трябва да застане два пъти по-млад от нея мъж, изнасилил и убил приятелката си. Справедливото решение трябва да бъде взето от Бригита. Но тя е човек, който никога не е бил силен. Липсва й решителност и смелост, винаги е наблюдавала нещата в живота, без да участва в тях, била е сама, без семейство, без деца. Живее в отдалечен квартал, където няма хора. Не понася никого около себе си, дори трови и котката, за да не се мотае в краката й. През живота си е имала кратки влюбвания. По-продължителна е връзката й с хирурга Томас, който е обвинен, че поради немарливост е причинил смъртта на пациент. Тогава Бригита отсъжда в негова полза. Така постепенно, в знак на благодарност, започва любовната авантюра с лекаря, който има семейство и е баща на две деца.
Бригита е израснала без баща. Той е напуснал майка й заради друга жена, защото не я обича и не харесва нейното тяло. Малкото момиченце чува този последен разговор между родителите си и той се запечатва завинаги в съзнанието му. По-късно всички познати и приятели казват, че Бригита прилича на майка си и ще стане като нея. Наистина, тя е доста по-висока и с големи гърди в сравнение със съученичките си и това я притеснява и прави по-различна. И така сякаш цял живот остава затворена в своето тяло, дори не пожелава да стане и майка. Единствената й приятелка е стенографката Вера, с която стигат и до интимности.
Но най-трудният момент в живота на Бригита е делото, което е насочено срещу убиец и изнасилвач. Какво се случва с нея тогава? Отлага няколко пъти заседанието на съда. Объркана е, трудно се владее на съдебните заседания, когато всички очакват от нея да произнесе справедливото решение. Сякаш друг човек се е вселил в нея. Под нейно влияние майката на убиеца е принудена да лъжесвидетелства в защита на сина си. Когато трябва да каже лъжата, тя припада. Възможно ли е Бригита да изпитва някакви чувства към подсъдимия, към това чудовище, което дори не трепва при случилото се с родната му майка?
Ще има ли край това дело, ще бъде ли произнесена очакваната присъда? Нима е права Бригита, че в края на своята кариера се вижда на мястото на подсъдимия? Ще продължи ли нейният живот в същото тяло? Човек може ли да излезе от рамката, която му е наложена, и да промени както себе си, така и света, в който живее? Какво не достига понякога, за да се случи промяната, която всеки желае?
