На 5-ти май, в Македонския културно-информационен център в София, станахме свидетели на едно културно съществуване, което не може да бъде изтрито: 80 години от кодификацията на македонския литературен език.
Този юбилей не е само число. Това е доказателство, че езикът не се брани с декларации, а със слово. С грамотност. С постоянство. Заедно с изтъкнатия професор и лингвист проф. д-р Михайло Маркович, говорихме за „Хилядолетната устойчивост на македонския език – основа на македонската културна идентичност“.
Македонският език не е само средство. Той е същина. Той е духовна и културна основа на нашия народ. Това е език, който се противопоставя, когато го отричат, който устоява и когато го забраняват. Език, който говори, дори когато мълчи. В него живее вековната мъдрост на пирея, който не се изкоренява, любовта, която не се предава и истината, която не се купува. Това е езикът, който ни свързва с Кирил и Методий, с Климент и Наум, с Мисирков и Конески. Той ни пази от забрава и ни води към утре. На македонски се твори наука, пише се книжовност, изразява се любов, води се борба. В неговата мелодия се чува народа. В неговите диалекти - цяла една цивилизация. Македонското слово може да бъде остро, нежно или тихо - но никога нямо. Защото всяка изречена дума на македонски е акт на самосъзнание. Акт на съществуване. Акт на любов. В знак на почит, в края на вечерта връчихме благодарствена грамота на проф. д-р Маркович за неговия принос, в чест на 20 години от съществуването на Македонския КИЦ в София – институция, която съхранява македонското слово там, където най-много е потребно.
Македонският език живее. Защото говорим. И ще говорим. Гласно, достойно – и винаги на македонски.
